Page 157 - Čuš, Alenka, et al. ur. (2018). Družbeni in politični procesi v sodobnih slovanskih kulturah, jezikih in literaturah. Koper: Založba Univerze na Primorskem.
P. 157
pоманите на tолстой и киното
сателя трудно може да бъде цялостно пренесен на филмова лента.
Не трябва да забравяме, че „Толстой създава нова естетическа (тоест
философско мотивирана) концепция за разбирането и тълкуването
на човека“, по думите на руския автор Евгений Костин (Костин 2015:
306). Именно стремежът на автора към описание на живота такъв, ка-
къвто е, човешката същност и обществените отношения, представе-
ни възможно най-реалистично и през различни художествени при-
зми, са сред особеностите, придаващи на романите му универсалност
и цялостност. Качества, привличащи режисьорите, но и най-пробле-
матични за пресъздаване.
Първият екранизиран роман на Толстой, е „Възкресение“; про-
дукцията е датска. Тук веднага възниква питането защо спонтанни-
ят избор на режисьорите не е епическата мощ на „Война и мир“ или
социалната и лична драма в „Ана Каренина“, а именно историята на
съблазнената и изоставена жена. Сред предпоставките за този избор
са частната съдба, силните индивидуалности, психологическите об-
рати и богатата образност. Отделно, през първите години на кино-
изкуството технически не е било възможно да се изобразят мащаб-
ността и многообразието от характери на предходните два романа.
Разбира се, не закъсняват опитите и по тях. Първата филмова разра-
ботка на „Ана Каренина“ е немска продукция от 1910 г., а по „Война и
мир“ – от 1913 г., дело на руския режисьор Пьотр Чардинин. Фактите
показват, че кинематографистите от различни страни се обръщат към
творчеството на Толстой още с прохождането на киното. Този инте-
рес не стихва нито за миг и до днес. Актуален пример е последната ек-
ранизация на БиБиСи по „Война и мир“ от 2016 г.
Произведенията на писателя намират широк отзвук в целия
свят. Обичаните от редица поколения сюжети привличат с нетради-
ционния поглед към вечно актуални обществени теми, с общочовеш-
ката си проблематика и смелите ракурси на нейното интерпретиране.
Посягайки към Толстой, задачата на кинематографистите се улесня-
ва, защото устойчивите черти на героите спомагат за лесното им ви-
зуално пресъздаване. От друга страна, съвременният зрител често е
„двойно“ запознат със сюжетите. Веднъж от текстовете и втори път от
филмите. Така в представата на публиката има предпоставени очак-
вания, които с всяка нова екранна транскрипция трябва да се надгра-
дят. Тези особености са присъщи за всяко литературно произведение,
пренесено на екрана, но са особено важни при Толстоевите романи,
155
сателя трудно може да бъде цялостно пренесен на филмова лента.
Не трябва да забравяме, че „Толстой създава нова естетическа (тоест
философско мотивирана) концепция за разбирането и тълкуването
на човека“, по думите на руския автор Евгений Костин (Костин 2015:
306). Именно стремежът на автора към описание на живота такъв, ка-
къвто е, човешката същност и обществените отношения, представе-
ни възможно най-реалистично и през различни художествени при-
зми, са сред особеностите, придаващи на романите му универсалност
и цялостност. Качества, привличащи режисьорите, но и най-пробле-
матични за пресъздаване.
Първият екранизиран роман на Толстой, е „Възкресение“; про-
дукцията е датска. Тук веднага възниква питането защо спонтанни-
ят избор на режисьорите не е епическата мощ на „Война и мир“ или
социалната и лична драма в „Ана Каренина“, а именно историята на
съблазнената и изоставена жена. Сред предпоставките за този избор
са частната съдба, силните индивидуалности, психологическите об-
рати и богатата образност. Отделно, през първите години на кино-
изкуството технически не е било възможно да се изобразят мащаб-
ността и многообразието от характери на предходните два романа.
Разбира се, не закъсняват опитите и по тях. Първата филмова разра-
ботка на „Ана Каренина“ е немска продукция от 1910 г., а по „Война и
мир“ – от 1913 г., дело на руския режисьор Пьотр Чардинин. Фактите
показват, че кинематографистите от различни страни се обръщат към
творчеството на Толстой още с прохождането на киното. Този инте-
рес не стихва нито за миг и до днес. Актуален пример е последната ек-
ранизация на БиБиСи по „Война и мир“ от 2016 г.
Произведенията на писателя намират широк отзвук в целия
свят. Обичаните от редица поколения сюжети привличат с нетради-
ционния поглед към вечно актуални обществени теми, с общочовеш-
ката си проблематика и смелите ракурси на нейното интерпретиране.
Посягайки към Толстой, задачата на кинематографистите се улесня-
ва, защото устойчивите черти на героите спомагат за лесното им ви-
зуално пресъздаване. От друга страна, съвременният зрител често е
„двойно“ запознат със сюжетите. Веднъж от текстовете и втори път от
филмите. Така в представата на публиката има предпоставени очак-
вания, които с всяка нова екранна транскрипция трябва да се надгра-
дят. Тези особености са присъщи за всяко литературно произведение,
пренесено на екрана, но са особено важни при Толстоевите романи,
155